Тодоровден: да надникнем зад името

     
     Теодора, (както винаги), пак се замота! Добре, че все пак ще го постнем преди Коледа. Е, да видим какво казват информационните източници за този светъл ден:

Тодоровден в Православието

    
     Съботният ден от първата седмица на Великия посте в памет на св. великомъченик Теодор Тирон. Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари.

     Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници. Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Бог, Който промишлява за своите раби и не желае да бъде смущавана тяхната вяра, направил да се открие нечестивият замисъл.

     Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си.  Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.

     Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон. За спомен на случилото се се вари жито, което се благославя в по време на богослужението в храма. 

Конският великден

     Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.
Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото.

     На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче" или „копито", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете. 

     В Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът 'отчита донесеното'. По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

Photo: @t.vassileva (he photos on this site are protected by copyright.)

Малко повече за мартеничките :]

     Всяка година на 1-ви март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) — преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма — за здраве и щастие. Една хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта.

     Ритуалното използването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Най-стари са източниците, описващи как българите са били окичвани с бели и червени конци от техните ханове за здраве, сила и дълголетие.

     Някои етимолози търсят началото на този древен обичай в необходимостта хората да си припомнят и отбележат постоянното редуване на съзидание и разрушение, добро и зло, щастие и мъка. Свалянето на мартеницата също е натоварено със символично значение, но в по-практичен смисъл. В някои части на България връзват мартениците на цъфнали дървета за плодородие и берекет, а в други – ги поставят под камък и според това какъв вид насекомо или малка животинка е най-близо до камъка на следващия ден се правят различни тълкувания. Ако е ларва или червей – годината ще е пълна със здраве и успех, ако е мравка – се очаква същото, но постигнато с доста повече усилия. (А тук се питам аз... къде е щъркела!?)




     В наши дни размяната на мартеници между близки, познати и приятели е израз на топли и добри чувства, пожелание за здраве, успех и благополучие, повод да си припомним, че нищо не може да стопли сърцата ни повече от искрената любов, загриженост и внимание на хората около нас. (Добре казано!)

С пожелания за всички!
Sky Traveller