Малко повече за мартеничките :]

     Всяка година на 1-ви март българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) — преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма — за здраве и щастие. Една хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта.

     Ритуалното използването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Най-стари са източниците, описващи как българите са били окичвани с бели и червени конци от техните ханове за здраве, сила и дълголетие.

     Някои етимолози търсят началото на този древен обичай в необходимостта хората да си припомнят и отбележат постоянното редуване на съзидание и разрушение, добро и зло, щастие и мъка. Свалянето на мартеницата също е натоварено със символично значение, но в по-практичен смисъл. В някои части на България връзват мартениците на цъфнали дървета за плодородие и берекет, а в други – ги поставят под камък и според това какъв вид насекомо или малка животинка е най-близо до камъка на следващия ден се правят различни тълкувания. Ако е ларва или червей – годината ще е пълна със здраве и успех, ако е мравка – се очаква същото, но постигнато с доста повече усилия. (А тук се питам аз... къде е щъркела!?)




     В наши дни размяната на мартеници между близки, познати и приятели е израз на топли и добри чувства, пожелание за здраве, успех и благополучие, повод да си припомним, че нищо не може да стопли сърцата ни повече от искрената любов, загриженост и внимание на хората около нас. (Добре казано!)

С пожелания за всички!
Sky Traveller